Именно уникалните местни обичаи и непосредствената им връзка с настъпването на пролетта, превръщат тържествата за Великден на остров Корфу в неповторима атракция за хора от цял свят.

Последната седмица от земния живот на Иисус или „Страстната седмица“ се почита със специфични богослужения и традиции, които започват още в Палмовата неделя или Цветница – точно една седмица преди Възкресение Христово. В 11:00 часа сутринта, в църквата „Свети Спиридон“ в центъра на Керкира, се провежда традиционна литургия в памет на чудотворното избавление на остров Корфу и жителите му от смъртоносната чума през 1629 г. 

По време на „Страстната седмица“ всички светлини в града са обвити в лилаво. Фенерите на Листон и кръстът на старата Венецианска крепост подчертават атмосферата на траур и благочестие преди Великден.

Велики понеделник
На Велики понеделник жителите на остров Корфу пазаруват в подготовка за тържествата за Великден. Из въздуха се носят специфичните аромати на “foyátsa” (вид козунак, украсен с червено яйце) и “mandoláto” (вид нуга с бадеми и мед). Следобед църковните камбани призовават вярващите за молитва в местните църкви.

Велики вторник
На този ден в църквите на Керкира, столицата на остров Корфу, посетителите и местните жители могат да чуят историята на Мария Магдалена, разказана с красиви Византийски химни. Службите се провеждат следобед, а вечерта, около 21:00 часа започва Нощта на Музиката и Поезията. Събитието е с тема „От Голгота до Възкресението“ и се провежда в Перистала на Стария дворец (Музеят на Азиатското изкуство).

Велика сряда
Тъй като тържествата за Великден на остров Корфу са традиционно съпроводени с много музика на живо, на Велика сряда Общинският театър се пълни с посетители, дошли за да чуят общинския хор. Хорът изпълнява църковни химни от Страстната седмица, а концертът започва в 20:30 часа. 

Велики четвъртък
На този ден първият звън на църковните камбани означава, че е настъпило време за боядисване на великденските яйца. Този обичай е възникнал в ранната Християнска ера. Яйцето символизира възраждането на живота и природата, а червеният цвят – кръвта на Иисус Христос. На Велики четвъртък във всички църкви се четат Дванадесетте евангелия. Интересен факт е, че въпреки различията в датите между Ортодоксалния и Католическия Великден, Католическата църква се включва в църковната литургия на този ден. В Дуомото се запалват 12 свещи, по една за всяко евангелие, и се гасят последователно след четенето на всяко.

Велики петък / Разпети петък
Най-скръбният ден на Християнството започва със звъна на погребални камбани. На Разпети петък църковните служби отбелязват слизането на Христос от кръста. Жените и младите момичета украсяват църковните Епитафи – символ на Божи гроб, с цветя. Литургиите на Разпети петък са последвани от изнасяне на Епитафите, придружени от хорове, филхармонии и тържествени процесии. Процесиите започват около обяд и продължават до късно вечерта, като всеки Епитаф потегля по свой маршрут в определено време и всички се срещат в центъра на Керкира.

Велика събота
Събитията и обичаите на Велика събота са основната причина Великден на остров Корфу да е уникално преживяване. Сутринта на Велика събота, по време на така нареченото „първо възкресение“, се провежда друга литургия и шествие в чест на Свети Спиридон и чудото, с което спасил жителите на остров Корфу от глад през 1553 година. След това в 11:00 часа столицата на острова – Керкира, се оглася от специфичен шум, съпровождащ църковните камбани. 

Това е шума от чупещи се глинени съдове, които местните изхвърлят от балконите и прозорците си. Този обичай се свързва с възпоминанието на радостта на Дева Мария и Мария Магдалена, които първи виждат празния гроб на възкръсналия Иисус Христос. Според друга теория тази шумна традиция е вдъхновена от венецианците, по време на владичеството им на остров Корфу. Традиционно те изхвърляли стари вещи от прозорците си на Нова година, за да може тя да им донесе нови, по-хубави вещи. Трето вероятно обяснение е, че този обичай е от езически произход. Чрез разбиването на глинени стомни, пълни с вода, и правенето на шум, древните гърци целяли да събудят Персефона, богинята на пролетта и да ускорят идването на новия сезон. 

Денят продължава с много музика и веселие. Вечерта местните жители, както и хилядите посетители на остров Корфу се събират на най-големия площад на Керкира – площад Спианада. Точно в полунощ площадът се озарява от пищно шоу с фойерверки и хилядите запалени свещи на вярващите. Това е единственото място на острова, където Възкресението се чества в полунощ на Велика събота. След обявяването на Възкресението, Спианада се превръща в сцена на танци и веселие. 

Великден
Неделята на Великден започва с празнична процесия на иконата на Възкресението из Керкира, последвана от празничен обяд – агнешко месо, вино, червени яйца и разбира се – много музика и танци. 

Няколко полезни фрази за Великден на гръцки език:

“Christos Anesti” –> “Христос воскресе!”

“Alithos Anesti” –> “Воистина воскресе!”

“Kalo Pasha” –> “Честит Великден!”

The post Великден на остров Корфу appeared first on TANSU Travel Agency.

Град Серес, столица на едноименната префектура, е вторият по големина град в Централна Македония след Солун. Серес е модерен, оживен град и търговски център на региона. Широките му улици и отворени площади са изпъстрени с множество кафенета, таверни и магазини за най-различни стоки, а новият и старият град се смесват в приятна симбиоза.

В северната част на града, сред иглолистната гора на хълма Кула (Koulas), древният акропол и византийската крепост свидетелстват за многовековната история на града. Основаването на акропола датира от IX век, когато според исторически източници, по нареждане на император Никифор Фока в Серес е построено укрепление.

Руините на акропола на Серес са от голямо историческо значение, тъй като включват една от най-забележителните защитни конструкции в северна Гърция – Орестката кула. Значението ѝ се крие както в цялостната ѝ форма, така и в глинените надписи на западната ѝ стена. Според тях кулата е издигната през 1370 г. от Орест, пазител на крепостта на Серес, по заповед на сръбския цар Стефан Душан.

Тук представлява интерес и църквата „Св. Николай“, разположена в североизточния край на крепостта, близо до крепостната стена. Това е тройна, еднолицева куполна църква с подземна крипта и датира от първата половина на XIV век.

Предвидливо тук е построен ресторант-кафене, където може да се насладите на вълшебната гледка към целия град и равнината на Серес. 

Само на 12 км от центъра на град Серес, в подножието на планината Меникио, се намира манастирът „Тимиос Продромос“ или „Св. Йоан Предтеча“. Манастирът е построен между 1270 и 1275 г. и е великолепен паметник на византийското изкуство. През 1630 г. манастирът е изписан от зографи от Линотопската художествена школа, а резбования иконостас в каменната църква е предполагаемо дело на дебърския майстор Петър Филипов. Генадий II Схоларий, първият патриарх след падането на Константинопол е монах в манастира от 1457 г. до 1462 г. и остава тук до смъртта си през 1473 г. Първоначално е погребан в католикона на манастира, а през 1854 г. реликвите му са пренесени в специален параклис, където се намират и до днес. 

Пещерата Алистрати се намира на 6 км от едноименното градче и на 50 км югоизточно от град Серес. Тя е сред най-големите и красиви пещери на Гърция и е единствената отворена пещера в района на Македония. Пещерата Алистрати е открита случайно от местни жители през 1959 г. и едва през 1998 г. бива отворена за посетители. Тя заема площ от приблизително 25 000 кв. м., а главните и второстепенни пътища в пещерата са с обща дължина от около 3 км от които около 1 км е достъпен в момента. Пещерата Алистрати е създадена от явления на химическо и механично разлагане, започнало преди 2 000 000 години и причинено от потока на водата. Това е довело до богатото разнообразие от сталактити, сталагмити и сталактони с множество извивки и форми, които пленяват фантазията на посетителя. Най-високият сталагмит тук достига до 15 м. във височина. 

Отново в югоизточна посока, на около 55 км от Серес, се намира древния град Амфиполис. Древният град е построен върху хълмовете близо до делтата на река Стримон, или по-позната на нас като река Струма. Амфиполис е основан като колония на атиняните през 422 г. пр.н.е. и по време на Пелопонеската война тук е място на конфликт между Атина и Спарта. През 358 г. пр. н. е. е завладян от Филип Македонски и става седалище на Кралския монетен двор, а пристанището на града е отправна точка в малоазийската експедиция на Александър Велики. 

През римския период Амфиполис е столица на една от четирите административни области на Македония и достига своя разцвет през V – VI век. За съжаление, градът бил разрушен от вражески набези през VII век. Разкопките тук започват през 1956 г. и разкриват древния и ранно-християнския град с очарователна архитектура и находки. Археологическият обект Амфиполис е заобиколен от монументални стени от класическия и еленистическия период, с дължина 7.5. км с кули и укрепени порти. 

От древните обществени сгради са разкрити както гимназията, така и палестрата на древния град, заедно с покрита аркада за състезания. На мястото на древния акропол, преобразен от християните в религиозния център, са открити останките от четири базилики от V и VI век, които са декорирани с богати мозаечни подове с геометрични шарки и зооморфни изображения. Находките и богатите гробни предмети от гробниците на града, датирани от IV до II век преди Христа, се съхраняват в значимия археологически музей в Амфиполис. 

В северозападната част на област Серес, само на 40 км от центъра на града и на 100 км от Солун ще откриете езерото Керкини. Езерото е изкуствено създадено по течението на река Струма след изграждането на бариерна стена в градчето Литотопос през 1932 г. Керкини е считано за една от най-важните влажни зони в Европа и е сред най-големите европейски дестинации за наблюдение на птици. В езерото и околните планини са записани над 300 вида птици сред които къдроглавия пеликан и корморана пигмей – световно защитени видове. Богатата рибна фауна на Керкини е представена от около 30 вида риби, като много от тях може да опитате в местните таверни. Тук е и най-голямата популация на бизони в Гърция – записани са около 700 от тях. Най-доброто време за посещение на езерото са пролетните и есенните миграционни периоди, когато голям брой от видовете могат да бъдат лесно забелязани. 

The post Серес – сърцето на Северна Гърция appeared first on TANSU Travel Agency.

Евия предлага на своите посетители прекрасни плажове, приятен климат, исторически паметници и множество минерални извори. Това я прави предпочитана дестинация за жителите на столицата Атина, която се намира само на 80 км от остров Евия.

Островът се простира на площ от 3,580 квадратни километра, крайбрежието е с дължина 48 километра, а местното население е около 220 000 жители.

Множество археологически находки свидетелстват за това, че остров Евия е бил заселен още в периода на палеолита. Древните градове на острова основават важни колонии в Средиземно море (Халкидики, Мала Азия и Италия), а Еретрия е един от най-влиятелните градове в класическия период. 

Халкида:

Столица на острова и основна точка за достъп е град Халкида. Благодарение на впечатляващия ултрамодерен кабелен мост, достъпът до града и остров Евия е много бърз и лесен. Стратегическото географско разположение на града го е направил пресечна точка на култури и идеи през вековете и ябълка на раздора за чуждите завоеватели. Днес космополитният град Халкида, построен от двете страни на протока Еврип, изпълнява функцията на административен и търговски център на остров Евия и е предпочитана дестинация сред атиняните за кратка почивка далеч от шума и суетата на столицата на Гърция.

Халкида е известна с интересно приливно явление в протока, а именно бързата смяна на посоката на течението на всеки шест часа. При смяната водата спира движението си напълно за 8 минути. Това явление може да се наблюдава най-добре от моста Негропонте, вторият мост, който свързва Евия с континентална Гърция. Мостът, както и очарователната крайбрежна улица изпъстрена с множество кафенета и ресторанти са любимо място за среща на местните жители. 

Сред основните забележителности на град Халкида са Червената къща – красива неокласическа сграда, кметството – известно със своята хармонична архитектура и венецианската крепост Карабабас на хълма Канитос, която предлага прекрасен изглед към града и залива Евойкос.

Освен музеите и туристическите забележителности, Халкида разполага и с няколко чудесни плажа сред които Агиос Минас, Астериа и Лиани Амос. Плажът Аликес е любимо място на младите с куп оживени барове, в които да се наслаждавате на цветни коктейли и танци на воля. 

 Еретрия:

Друг значим град на острова е Еретрия, чието пристанище може да бъде достигнато с ферибот от Оропос, Атика. Някога град Еретрия бил сред великите военоморски сили и важен център в Гърция в периода 8 – 5 век пр.н.е. Градът е считан за един от най-богатите археологически и исторически райони на Евия и Гърция. Част от забележителностите включват амфитеатъра (5 век пр.н.е.), храмовете на Дафнифорос Аполон, Дионисии, Димитра и Изида, „мозаечната къща“ с мозаечни подове датиращи от 4 век пр.н.е. и археологическият музей с важни находки от Еретрия, Магула, Амаринтос и Лефканти.

Профилът на модерния град Еретрия е съставен от таверни с невероятни гръцки морски специалитети, кафенета, хотелски съоръжения, чисти плажове и оживен нощен живот, което го прави мечтана дестинация за почивка на гръцките и чуждестранни посетители. 

The post Остров Евия – очарованието на Гърция appeared first on TANSU Travel Agency.

Остров Скиатос е перфектна дестинация за любителите на нощния живот, шопинга и забавленията. Едновременно с това островът е съумял да запази автентичния си дух, за да предложи и романтични разходки сред интересен пейзаж, уединени плажчета и кокетна столица. 

Името Скиатос е дадено на острова още преди периода на Елинистическата епоха. Има две версии за произхода на името. Според първата, името на остров Скиатос е дадено от Пеласгите, палеобалкански племена, които били първите заселници на острова. Пеласгите били впечатлени от величествената сянка (skia от гръцки), която хвърляли множеството дървета на острова. Втората версия твърди, че остров Скиатос наследил името си от гръцкия бог Дионисий, чието култово име било Скиантос.

Столицата на остров Скиатос и най-голямото населено място тук представлява модерен курорт с чудесни условия за туризъм. Градът е сравнително нов, устроен около 1829 – 1830 година на мястото на по-стар град.

Най-голямата забележителност на града е естествено формираното му пристанище, предопределило съдбата на острова през вековете. Днес пристанището е изпълнено с яхти и ветроходни лодки, което придава космополитен вид на град Скиатос, а разходка из павираните улички на града разкрива другото му лице – чаровното спокойствие на острова със своите бели къщи с червени покриви.

Не пропускайте възможността да посетите Бурци – малък полуостров с буйна растителност, където руините на Венецианска крепост все още бдят над остров Скиатос и неговите жители. Крепостта е основана през 1207 г. от братя Гизи, но е разрушена през 1660 г., когато адмирал Морозини превзема острова. Това е и едно от най-романтичните места в Гърция с богата иглолистна растителност, приканваща сянка и великолепна гледка към архипелага на Спорадите.  

Освен Бурци, не пропускайте да посетите и къщата-музей на известния гръцки автор Александрос Пападиамантис (1851 г. – 1911 г.), роден и израстнал на остров Скиатос. Други забележителности са църквата Благовещение Богородично и Кастро (замък), естествена крепост, използвана от местните жители през 14 век за защита от пиратските набези. Както много други места на острова и Кастро привлича посетители заради спиращата дъха природна красота. 

Остров Скиатос разполага с 60 великолепни плажа, сред които се отличава плажът Кукунариес в югозападната част на острова. Кукунариес е дълъг, чист пясъчен плаж с мек бял пясък, а боровата гора, от която е обграден предлага естествена сянка от знойното слънце в следобедните часове. Освен барчетата и таверните, тук има и къмпинг, които привлича младите авантюристи. По пътя от столицата Скиатос към Кукунариес ще откриете и плажовете Мегали Амос (пешеходно разстояние) и Акладие (2 км), които също привличат с чистите си води и живописна гледка.

Друг популярен плаж е Банана, който привлича посетителите със съоръженията за водни спортове и партитата, които се провеждат в кафенетата и баровете по цял ден и цяла нощ.  Съседният плаж – Малкият Банан, предлага повече спокойствие и е известен със сините си води и борови гори. За тези, които предпочитат да стоят далеч от навалицата е по-подходящ западния бряг на остров Скиатос и плажовете Мандраки, Елиа, Акистрос и Аселинос. Лалариа, от северната страна на острова, е от плажовете, които се срещат веднъж в живота. Неповторимите бели скални образувания, ситните камъчета и кристалните води създават пейзаж, който спира дъха. До Лалария може да се стигне само с лодка от пристанището на Скиатос.

Любителите на природата ще се радват да открият и 25-те отлично обозначени пешеходни маршрути, които минават през едни от най-красивите и непокътнати части на остров Скиатос. Маршрутите са с продължителност между 1 и 6 часа и ще ви отведат сред девствената природа и невероятните гледки на Скиатос. 

The post Остров Скиатос – малкото бижу на Спорадите appeared first on TANSU Travel Agency.

За почитателите на пешеходния туризъм, Националният парк Самария на остров Крит е задължителна спирка. Със своите 16 километра дължина, проломът е сред най-дългите в Европа (според някои източници е най-дългият, а според други – втори по дължина) и предлага невероятни природни гледки и вълнуващо преживяване. Проломът е достъпен в топлите месеци – между май и октомври, а преходът е със средна продължителност 6-7 часа. 

Ретимно

Ретимно се намира в западната част на остров Крит, между градовете Ханя и Ираклион и е сред най-добре запазените средновековни градове в Гърция. Градът е запазил елементи от цялата своя история (от античността до днес): Венецианската крепост, православните и католически църкви, великолепните венециански резиденции, арките и калдъръмените улички, в съчетание с чертите на съвременния град.

Пещерите Мелидони и Идеон Андрон

В близост до Ретимно се намират пещерите Мелидони (25 км) и Идеон Андрон (74 км). Пещерата и селището Мелидони носят името на един от главните революционери на бунта срещу османците, започнал в този район. Пещерата Мелидони (Геронтоспилиос) има важно историческо значение, благодарение на археологическите находки, намерени тук и изложени в Археологическия музей в Ретимно. Освен това пещерата изиграва трагична роля в историята на Критската революция през 1824 година. Тук 250 невъоръжени местни жители, включително жени и деца, намират смъртта си, след като входът на пещерата е блокиран, а вътрешността подпалена от османците. Днес голям саркофаг пази мощите на мъчениците.

Пещерата Идеон Андрон или пещерата на Зевс се намира в платото Нида на 1499 м. надморска височина. Идеон Андрон е една от четири свещени пещери на остров Крит и според легендата тук Рея родила Зевс за да го скрие от баща му Кронос (според друга версия това се случило в пещерата Диктеон Андрон). Смята се, че пещерата е използвана за поклонение на Зевс до V век.

Археологическият музей в Ираклион

Археологическия музей в Ираклион се нарежда сред най-значимите и големи музеи в Гърция, както и сред най-важните музеи на Европа. В него се помещават артефакти от всички периоди на Критската история и праистория, обхващащи период от 5500 години – от неолита до римската епоха. Безспорно, най-атрактивната част на музея е Минойската колекция, съдържаща уникални примери на Минойското изкуство, много от тях истински шедьоври. С право музеят в Ираклион е считан за музей на Минойската култура.

Езерото Курнас

Езерото, познато като Корисия през древността се намира между Ретимно и Хания само на няколко километра от морския бряг. Курнас е единственото сладководно езеро на остров Крит и привлича хиляди посетители всяка година. През лятото можете да плажувате на белият пясъчен бряг, да покарате водно колело и да се любувате на прекрасната природа.

Пристанището на Ханя

Венецианското пристанище на Ханя е построено през XIV век за търговски цели и защита срещу пиратски набези. Днес то е отправна точка за град Ханя и е едно от емблематичните места за снимки на остров Крит. Множеството ресторанти, таверни, барове, сладкарници и магазинчета, както и историческите паметници от различни периоди, разположени по крайбрежието, създават прекрасна атмосфера за разходка и срещи.

Пеза – долината на виното

Двадесет процента от вино производството на Гърция идва от Крит, а 70% от това на Крит – от района на Пеза в префектура Ираклион. Култивирането на грозде е познато на Крит още от Минойската ера. Лозята на Крит произвеждат бели, розе и червени вина, както и стафиди от сорта “Soultanina” и трапезно грозде “Rozaki”.

Палмовата гора Вай

Палмовата гора на Вай е сред популярните забележителности на Крит и едно от най-специалните места на Средиземноморието – това е най-голямата естествена палмова гора в Европа и има еквивалент само в южните средиземноморски държави на Африка. Доказано е, че палмите на Вай са ендемичен вид за остров Крит, и са познати като Критски финикови палми. Вай привлича множество посетители не само заради природната си забележителност, но и с чудесния пясъчен плаж в непосредствена близост до самата гора. Понастоящем районът е защитена местност и предлага уникална възможност за плажуване в сянката на палмови дървета.

Дворците Кносос, Фестос и Малиа

Последни, но не на последно място, разбира се, са емблематичните за Крит Минойски дворци. Кносос е считан за център на Минойската цивилизация. Древният град с двореца е най-големият и емблематичен археологически обект на Крит и е бил седалище на цар Минос. Освен резиденция на царското семейство, Кносос е бил административен и религиозен център на региона и е свързан с легендата за Лабиринта на Минотавъра, както и историята на Дедал и Икар.

Фестос се нарежда на второ място по големина. Заради своята великолепна архитектурна композиция, функционалност и безупречна конструкция, дворецът Фестос е считан за типичен пример сред Минойските дворци. Първият дворец във Фестос датира от 1900 – 1700 г. пр. Хр., след което бива разрушен и построен отново два пъти.

Малиа е разположен в живописна долина между планината Дикти на юг и крайбрежието на север. Първата постройка датира от 1900 година пр. Хр. и се смята, че дворецът е бил седалище на Сарпедон – брат на цар Минос.

The post 9 емблематични места на остров Крит appeared first on TANSU Travel Agency.

Сентръл парк, Ню Йорк

Храм “Василий Блажени”, Москва

Водопади Игуасу, Аржентина

Дубай, ОАЕ

Барселона, Испания

Триумфалната арка, Париж, Франция

 Национален музей, Амстердам, Холандия

 Рио де Жанейро, Бразилия

Ия, Санторини

Прага, Чехия

The post Светът от високо appeared first on TANSU Travel Agency.

Остров Санторини, наричан за кратко Тира (Thira, от гръцкото Θήρα ) е най-голямата част от островен архипелаг, който носи същото име и е остатък от вулканичен кратер. В групата се включват островите Санторини и Тирасия, които са населени и ненаселените Аспрониси, Неа Камени, Палея Камени и Кристина. Общата площ на всички острови е 90 кв.км, а от тях Санторини заема 78 кв.км. Постоянното население на острова е около 20 хиляди жители.

Съществуването на острова и неговата история датират от повече от 3500 години, когато е представлявал цял остров с името Стронгили (Strongili), в превод кръгъл. Именно с този остров се свързва и може би най-големият вулканичен взрив, който някога се е случвал на планетата. Изригването е било в центъра на Стронгили, като буквално изхвърля цялата земна маса, разрушава напълно острова, след което се образува днешната Калдера, по ръба на която са разположени Фира, Фиростефани и Ия. Според проучванията взривът е бил толкова силен, че се счита, че това е допринесло допълнително за упадъка на Миноанската цивилизация на остров Крит. Цунамито, породено от изригването е било с височина над 200 м, а при Крит е достигнало около 60 м. В годините на изследване е намерена пепел от вулкана на територията на днешна Северна Европа.
Но това не е последното изригване на вулкана. През хилядолетията е имало още много изригвания, които постепенно довеждат до формирането на Неа Камени и Палея Камени.  

Историята на острова също датира от времето на голямото изригване. Предположенията, че именно на този остров са живели мистичните Атлантиди не е безпочвено. На територията на днешен Акротири находките доказват за наличието на развита цивилизация, която е била във връзка с Миноанската и определено е била ако не по-развита, то поне на същото ниво.

Санторини взима участие в събития, засягащи Атина и Спарта, а по време на Пелопонеската война участва срещу Атина.

Като част от Древна Елада, след превземането от римляните, Санторини става част от Източната римска империя, известна като Византия. По-късно, по време на кръстоносните походи, островът попада във владение на формираното тогава Херцогство на Егейско море, чийто център са Наксос (Naxos) и Парос (Paros). Именно тогава венецианците наричат осторова Санторини, произтичащо от Santa Irini – италианското име на църквата «Света Ирина».

В XV век Санторини попада под управлението на Османската империя до 1830 г.

Заради честите вулканични изригвания, Санторини остава почти безлюден почти до края на Втората световна война. През 70-те години на острова започват да пристигат и да се заселват последователите на Хипи движението, които намират тук място за основаване на своите комуни. Това постепенно насочва светлината към острова и постепенно започва да се развива туризъм. Уникалността му го прави все по-популярен и през последните две десетилетия остров Санторини е в топ класациите за най-харесван остров. Романтичните гледки към морето и вулканите Неа Камени и Палея камени го превръщат в една от най-предпочитаните дестинации за сключване на брак или сватбени пътешествия. Днес остров Санторини е посещаван от средно 2 млн. туристи годишно, които пристигат по вода и въздух.

Противно на представите на всеки, че Санторини е бял остров, всъщност островът представлява смес от черна и червена магмена скала. А представата за бял остров идва от построените в типичният за Цикладите стил къщи и църкви – бели, със сини покриви.

Въпреки, че е вулканичен остров, за любителите на плаж и море, Санторини предлага своите уникални плажове: Черният плаж, Червеният плаж и Белият плаж.
Черният плаж е най-популярен и лесно достъпен. Разпростира се в Югоизточната част на острова, като най-известните курорти са Камари, Периса, Периволос (Kamari, Perisa, Perivolos). Пясъкът е от ситен до едър, черен на цвят.
Червеният плаж е достъпен само по вода – разположен в Южната част на острова, до Акротири.
Белият плаж е по-скоро атракция. До него се стига само по вода.
От пристанището при Акротири има лодки, с които туристите могат да се разходят само да разгледат или да останат и плажуват на Червеният и Белият плаж.

Столицата Фира (Fira) е разположена на Калдерата, съответно при нея няма плажове. Като център на острова тя предлага всякакъв вид развлечения за всички вкусове. Веднага след Фира са известните Фиростефани и Имеровигли (Firostefani, Imerovigli). Именно там са разположени част от хотелите, които предлагат спиращи дъха изгледи към морето и вулкана.

И накрая на острова е световноизвестната Ия (Oia) – мястото, което, особено през активните туристически месеци, ежедневно се посещава от хиляди туристи. Причината е, че оттук се открива гледка към един от най-красивите залези в света. До Ия се стига по суша и по вода – корабчета акостират при малко пристанище, откъдето до върха има 258 стъпала, които може да се изкачат пеш или с магаре.

По-малко известно и все още не толкова популярно като място за почивка е Акротири. Намира се в Южната част на острова и поради отдалечеността му от столицата и летището засега е избор на посетители, които предпочитат да бъдат настрани от шумните места. Тук се намира Музеят на Акротири – мястото, където са разкрити част от жилищата от преди 3000 години.

Макар и малък, остров Санторини предлага безкрайно много места за посещение:
Манастирът Профитис Илиа (Пророк Илия) – разположен на най-високата точка на острова върху естествена скала, а не формирана от вулканична лава. Манастирът е действащ и само в определени часове се допуска посещение на туристи.

Пиргос (Pyrgos) – най-високото населено място на острова. Построен амфитеатрално върху хълм, до 1800 г. е бил столица на острова. На върха му са запазени руините от Венецианска крепост (Kasteli), където е запазен и типичният за Средновековието архитектурен стил – тесни улички, преплетени като в лабиринт, тайни проходи и крепостни стени.

Неа Камени и Палея Камени – двата кратера, образувани от множеството изригвания през годините. Достъпни са по вода, като на острова се предлагат различни варианти на екскурзии, при които може да се посети и Тирасия – другият населен остров от архипелага.

Със своите характерни бели къщи и църкви, сини куполи и красиви гледки към безбрежното синьо море днес остров Санторини е визитната картичка на Гърция, символ на красота, блясък и романтика.

The post Санторини – красота отвъд въображението appeared first on TANSU Travel Agency.

Въпреки, че много е изписано за Петра, човек не може да добие ясна представа за това невероятно място, освен ако не го види със собствените си очи.

Петра е създадена около V в. пр. Хр. от Набатейските араби, номадско племе, което се заселва в района и полага основите на търговска империя, която се разширява в Сирия.

Въпреки последователите опити на Селевкидите при цар Антигон, римският император Помпей и Ирод Велики да завземат Петра под контрола на съответните им империи, Петра остава до голяма степен в ръцете на Набатеите до I в. сл. Хр., когато бива завладяна от римляните. Кръстоносците построили тук укрепление през XII век, но скоро се оттеглили, оставяйки Петра на местните хора до началото на XIX век (1812 г.), когато тя е била преоткрита от швейцарския изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт.

Петра, без съмнение едно световно чудо, е най-ценното съкровище и най-голямата туристическа атракция на Йордания. Това е един обширен, неповторим град, изваян в отвесните скали от Набатейците, трудолюбив арабски народ, който се заселва тук преди около 2500 години. Петра се превръща във важен кръстопът на керваните с коприна и подправки, на търговските маршрути, свързващи Китай, Индия и Южна Арабия с Египет, Сирия, Гърция и Рим.

Входът за града е през Ал Сик, дълъг над 1 км тесен каньон, който е заобиколен от двете страни с 80-метрови скали. Самата разходка през Ал Сик е интересно преживяване. Цветовете и формите на скалите са ослепителни. Накрая на пролома ви очаква спиращата дъха гледка на съкровищницата на Петра (Al-Khazneh). Сградата представлява издълбана отвесно тъмно розова скална фасада с широчина от 30 м. и височина – 43 м. Съкровищницата е изсечена в началото на 1-ви век като гробница на уважаван набатейски цар и е доказателство за инжинерния гений на този древен народ.

Съкровищницата е само първата от многото красиви сгради, изградени в Петра. Ако искате да разгледате обстойно всичко, ще са ви необходими най-малко четири или пет дни. Когато навлезете в долината на Петра, ще бъдете поразени от естествената красота на това място и изключителните архитектурни постижения. Има стотици скално-изсечени гробници със сложни резби – за разлика от къщите, които са били унищожени най-вече от земетресения. Тези гробници са били издълбани, за да продължат живота след смъртта, а днес са оцелели около 500 от тях, омайващи посетителите с мистериозните си тъмни отвори. В комплекса има също масивна Набатейска постройка и театър в римски стил, с капацитет 3000 души. Виждат се обелиски, храмове, жертвеници, улици с колонади, а високо горе, с изглед към долината, е впечатляващият манастир Ал-Деир (Ад Деир) – един преход от 800 скални стъпала ще ви заведе до там.

В комплекса има и два музея: Археологическият музей на Петра, както и Набатейския музей на Петра. И двата представят находки от разкопки в района и пресъздават колоритното минало на древния град.

В планината Ор, в близост до Петра, се намира гробницата на Аарон, брата на Мойсей. Построена е през 13-ти век, от султана на мамелюците – Ал Насър Мохамед, върху по-стара разрушена гробищна църква от времето на имп. Юстиниян Велики.

Вътре в комплекса, няколко занаятчии от град Вади Муса и близкото бедуинско селище са създали малки сергии за продажба на предмети от местните занаяти: грънчарство, бедуински бижута и малки бутилки, пълни с многоцветен пясък, с който са изрисувани различни форми.

Не е разрешено моторни превозни средства да влизат в обекта, но ако не желаете да ходите пеш, можете да наемете кон или файтон, за да преминете през еднокилометровата Ал Сик. За хора с увреждания или в напреднала възраст, центърът за посетители, в близост до входа на Ал Сик, ще издаде специално разрешително (срещу допълнително заплащане) за файтон, с който да се посетят основните забележителности в Петра. След като влезете в комплекса, можете да наемете магаре, или дори камила. Животните са с укротители и се движат по определени маршрути в целия обект.

The post Петра – градът на набатейците appeared first on TANSU Travel Agency.